Прочетен: 1959 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 25.12.2009 23:07
Скъпи Дядо Коледа,
Пиша ти точно в последния момент, но надявам се не е късно.
Не мога да се похваля, че тази година слушах много, но не съм направила нищо лошо. Станаха някои неща, които ме смазаха и разбиха, и сега не мога да събера парчетата от себе си. Прекалено много се разпилях, изгубих някои частици по пътя, други бяха прекалено строшени и не можах да възстановя. Така се случи, че душата ми пострада най – много. Счупи се като кристална топка. Кристална топка като онези, в които слагат твои умалени копия с елените, и когато я разтръскаш, снежинките се вихрят и те карат да мечтаеш. Моята душа се разби на толкова малки парчета, че някои бяха като стъклен прах и студения декемврийски вятър ги прибра. Чудех се, дали не ги е отвял при теб, така че да можеш да ги сглобш и да ми ги пратиш като подарък? Или ако не това, дали джуджетата ще могат да ми изработят някаква протеза? Ти знаeш ли как изглежда човешката душа? За да може поне приблизително да се замести от пластмаса, дърво или.. не знам какво имате в работилницита.
Аз си я представям бледа и слаба. Но достатъчно силна, за да се задържи в човека, да го накара да мечтае, да вярва, да се надява, да обича. Може би моята душа не е била толкова силна, защото след няколко удара беше сломена. Когато бях малка, имах толкова хубава душа. Така се радвах на нещата, те бяха така безобидни, така безопасни, идеални, слънчеви. Никой не успяваше да я засегне, било то с думи или действия. Но през тези няколко години, пораснах и започнах да имам по – сериозни проблеми. Може би душата ми е станала прекалено стара? Дали е това? Но е невъзможно. Аз просто не съм вече онова малко момиченце, което бях преди 5 години.
Както и да е. Не искам писмото ми да става прекалено дълго, защото трябва да четеш и други. Да направиш още подаръци и да зарадваш хиляди малки сърчица.
Моля те, ако прочетеш това, опитай се да направиш нещо за моята душа. Обещавам, че ако ми пратиш протеза, няма да правя същите грешки като преди и ще я пазя, за да не се повреди. Макар, че аз не съжалявам за грешките си, защото те бяха идеални за мен, но не и за близките ми. Грешките, за които ме съдят, ме накараха да се почувствам човек, да се почувствам щастлива. За бога, аз се чувствах щастлива, как може това да е грешка?
Но явно по – късно ще го разбера. Не знам. Вече нищо не знам.
Сега се сетих, а ако това с протезата не стане, дали няма да има някакво лекарство, което да помогне на тази голяма дупка в мен, да зарастне. Дори и после да няма нищо там, може би, ако се затвори няма да е толкова студено, празно, тихо и самотно.
Ще оставя мляко и сладки до камината, надявам се да са топли все още!
Наистина искам да ми помогнеш!
Нели
24.12.2009г.
25.12.2009 21:04
02.01.2010 13:48
Celuvki ;) (hug)
